Новости в регламентацията на родителските права след раздяла
Широко известно е, че при развод у нас съдът предоставя на единия родител упражняването на родителските права /най-често това е майката/, а на другия определя време за родителски отношения и размер на дължимата от него издръжка.
Динамиката на обществото обаче постепенно допусна навлизането на друга възможност за отглеждане на деца от разведените им родители, а именно чрез съвместно упражняване на родителските права. Shared parenting – споделено родителство, а съгласно Семейния кодекс, съвместно упражняване на родителските права е сравнително нова за нас юридическа и фактическа форма на грижа за децата след развода. Досега съдилищата прилагаха приетото от ВКС тълкувание, че споделено родителство може да бъде постановено със съдебно решение, само при постигнато между родителите съгласие, обективирано в споразумението между тях, било по дело за развод по взаимно съгласие, било по дело за уреждане на тези отношения между родители, които нямат сключен граждански брак.
Нещо различно от традиционната представа за родителството у нас
Една все още непозната у нас форма на споделено родителство е Bird’s nest custody или нестинг – „споделено родителство по модела „птиче гнездо“ е режим на родителски грижи, при който детето остава в семейното жилище, а родителите се редуват да живеят с него. За мен лично, подобна форма изглежда твърде екзотична за българските условия, а от финансова страна, вероятно и скъпа за възможностите на мнозинството от родителите. Тази форма допуска децата да живеят постоянно на едно място, а родителите да се редуват да се грижат за тях в определен пероид от време, съобразно решението на съда. Споделено родителство „птиче гнездо“ би било възможно, ако всички от семейството живеят в едно населено място и всеки от родителите има и друго жилище, където да пребивава, когато другият родител се грижи за децата в гнездото.
По-популярният за момента вариант на споделено родителство е децата да живеят последователно при всеки от родителите при някаква времева пропорция 50/50, 30/70 или както е постановено или одобрено от съда. Това обичайно означава, че децата следва да имат стаи в жилището на всеки от родителите си и подходящи условия за пребиваване. Периодът може да е 2 седмици или 1 месец, за разлика от най-популярната формула у нас на съботно-неделното родителство.
Активността на бащите да получат по-широки възможности да участват в живота на децата си доведе и до последните изменения в Семейния кодекс, с които се допусна съдът по своя преценка да постанови съвместно упражняване на родителските права, ако и двамата родители са заявили своето желание да се грижат за децата и това е в интерес на децата. В този случай, дори да няма споразумение между родителите, съдът може да им възложи съвместно упражняване на родителските права.
Последните изменения на Семейния кодекс от м. декември 2025 година
Чл. 59. (Изм.- ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Споразумение може да се постигне във всяко положение на делото и за съвместно упражняване на родителските права и задължения, като в този случай родителите договарят конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията между тях. Споразумението може да бъде постигнато, включително със съдействието на медиатор. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
Разбира се, споразумението между родителите е най-разумният и подходящ начин да се решат възникналите спорове и въпроси по прекратяване на брака и отглеждането на децата, тъй като много често се касае за дългогодишни взаимоотношения, които следва да се анализират, планират и договорят при възможност без прекомерно натоварване на процеса с емоционалното разочарование, недоверието и негативните чувства, породени от една раздяла. В споразумението вече може да се договорят и условията за възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на лични документи за това.
(2) Когато не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно определя местоживеенето на децата, на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права и задължения, режима на лични отношения между децата и родителите, издръжката на децата, възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на лични документи за това, както и мерките относно упражняването на тези права и задължения.
При раздяла на родителите те имат две опции – да се споразумеят по всички въпроси, касаещи отглеждането на децата, по част от тях или да подадат иск до съда да се произнесе като реши вместо родителите служебно, отчитайки обективните фактори и най-добрия интерес на децата. Съдът за в бъдеще ще се определя и възможността за пътуване в чубина и издаването на лични документи за пътуванията, без да е необходимо да се правят отделни искания за всяко коннкретно пътуване, ако родителите не постигат съгласие по тези въпроси.
Съдът може да се постанови съвместно упражняване дори без споразумение между родителите за правата
(3) Когато и двамата родители са заявили желание за предоставяне упражняването на родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител. Когато родителите не постигнат съгласие за някои от правата и задълженията си, съдът разрешава разногласията между тях.
Досегашната съдебна практика, унифицирана с Тълкувателното решение на ВКС № 1/2016 г. ОСГК, предвиждаше упражняването на родителските права да се възложи на двамата родители съвместно, само при постигнато от тях споразумение. До последните изменения на СК при спор между родителите, съдът по своя преценка предоставяше на единия от тях упражняването на правата, а на другия определяше режим на лични отношения с детето и размера на дължимата издръжка. Занапред при заявено желание от двамата родители, но липса на съгласие между тях, ако интересът на детето е защитен, съдът ще може служебно да постанови съвместно упражняване на родителските права, като определи конкретни мерки за всеки родител. Това означава, че съдът ще определи времето за пребиваване на детото при всеки от родителите, да определи дължимата издръжка, начинът на взимане на решения по важните въпроси относно детето, неговото местоживеене и т.н. Разбира се, споразумението за решаване на горните въпроси остава най-подходящия и щадящ начин за уреждане на семейните взаимоотношения при раздяла на родителите.
(4) Режимът на лични отношения между родителите и децата включва период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата – през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и на родителя, както и по друго време, включително неприсъствено чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация.
При определяне на режима на лични отношения в споразумението или в постановеното от съда следва да бъде изяснено ког родителят вижда и взема децата, съобразено с ваканциите, празниците на детето и родителя, както и осигуряване на неприсъствена комуникация чрез подходящи средства, като телефонни разговори, имейли, видеоразговори, чатове и пр.
(5) Родителят, при когото детето живее, съдейства на другия родител и своевременно му предоставя информация за всяко дете, уведомява другия родител предварително и представя съответен документ, когато определеният режим не може да се спази поради болест на детето, училищна заетост или друга основателна причина и трябва да бъде променен за определен ден, седмица или друг период от време.
За ограничаване на саботирането от страна на единия родител на упражняване на личните контакти на детето с другия, законът въвежда задължение за предварително уведомяване и представяне на съответен документ, удостоверяващ заболяване на детето, училищна заетост или други основателни причини. Всяка такава невъзможност следва да се компенсира, като се определи друг ден, седмица или период от време, в който да се осъществи личния контакт на детето с другия родител. Ключова дума при упражняване на родителските права от двамата родители е „съдействие“. Всеки от тях е длъжен да положи усилия, за да се спазва режимът на лични отношения с детето, като се отчита неговия интерес, а не личните амбиции и взаимоотношения на бившите партньори.
(6) Съдът решава въпросите по ал. 2 – 4 с оглед най-добрия интерес на детето, след като прецени всички обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
(7) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
(8) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и когато е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице отчуждаващо поведение, съдът изслушва и вещо лице – психолог. При наличие на отчуждаващо поведение или опасност от възникване на такова поведение, съдът определя мерки за преодоляването му, като предписва задължително поведение за родителя, изменя постановените мерки или постановява нови.
(9) По изключение, когато интересите на детето налагат това, съдът може да постанови то да живее при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. В случай че това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция „Социално подпомагане“. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(10) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 9, като:
1. осъществяване на личните отношения между родителя и детето в присъствието на определено лице, на определено място, включително в защитена среда, осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник;
2. поемане на разходите за пътуване на детето, а когато е необходимо – и на лицето, което го придружава.
(11) В случай че обстоятелствата се изменят, включително при искане за промяна в местоживеенето на детето в друго населено място или в чужбина без съгласието на другия родител, при неспазване на режима за лични отношения, ограничаване на личните контакти на детето с другия родител и неизпълнение на задълженията по ал. 5, съдът по молба на засегнатия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени режима на лични отношения и при необходимост да определи допълнителни мерки.
За процедура на развод по взаимно съгласие – вижте статията от блога