Със свое решение от 21.03.2024 г. Съдът на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване от Софийски районен съд, постанови, че:
1. Разходите за допълнителни услуги, които дават на потребителя приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, са „общи разходи по кредита за потребителя“ и част от „годишен процент на разходите“. Така е, когато закупуването на допълнителните услуги е задължително за получаването на кредита или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
2. Когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите ГПР, включващ разходите за допълнителни услуги, тогава законът допуска този договор да се счита за освободен от лихви и разноски. Така обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.
Съдът счита, че посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е изключително важно,
за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си. То е задължително и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Ето защо според съда посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както, ако изобщо не е посочен този процент. Следователно според съда санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на неверен ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер спрямо кредиторите.
Реално, определената от съда „санкция“ за кредиторите означава, че, ако фирмата за бързи кредити поиска да платите такса за „експресно“ разглеждане, такса за „отлагане“ на месечните погасителни вноски, и те не бъдат включени в изчисления размер на годишния процент на разходите ГПР, дължите връщане единствено на получената главница, като отпадат възнаградителните лихви в предвидения /дори и законов/ размер. Това е санкция за кредитора, защото длъжникът не може да прецени как се формира годишният процент на разходите, дали е закосъобразен, и реално не дава информация за всички разходи по кредита.
Следва да посочим, че такса за „експресно“ разглеждане и такса за „отлагане“ на месечните погасителни вноски са неравноправни и като такива нищожни по своя характер.
Ако от своя страна вече сте върнали кредита с всички начислени лихви и разходи, може да предявите иск и поискате връщане на всички платени над получената глевница /размер на кредита/ суми.
Текстът е публикуван със съгласието на автора адвокат Станимир Стоев
в. Стандарт 28.04.2024 г. тел. за контакт 0887920829